Пътеводителят на един варненски бохем.
Пролетта не само пукна, ами и лятото наближава. Всички копнееем карантината и шумелицата около вируса да приключат, за да можем най-накрая да започнем “нормалният” си живот.
За нас, варненци, това има особено значение. Варненци чакат цялата зима да дойде лятото. Ето, то чука на вратата, а пък още не ни е разрешенето да събираме първите слънчеви лъчи по дървените столчета в Кубо или Ментол. Драмата е налице. Скандала се готви.
Така или иначе, когато ритъма на живота се уравновеси, освен ако не отидете в 8 сутринта, място на горепосочените емблематични места трудно ще намерите.
Ще ви споделя моите близки до душата места, които с нетърпение очаквам да посетя и да видя познатите физиономии с любимите неща за хапване. Консумирайте при малките места, за да им дадете сили да продължат. Имат нужда от нас.
Започвам с дълга разходка до бар 3-та и Wake Park Varna. Деца с тротинетки, колела, жлъчка, слънце, море, бохемски бар и познати минувачи на двуколесни или ролкови превозни средства. Имат хубаво, студено вино на чаша, хубави бири и тук-там подбран алкохол.
Първите сутрини искама да отида до Edno Cafe, за да пия португалско кафе Nicolas и да ям pastel de nata. Може и bifana.
Друга сутрин ще посетя Sweet Parmy, където ще пия Illy кафе и ще пробвам от техните прясно изпечени вкусотии. Със сигурност солено кексче с филаделфия и пармезан.
На 3-тата пък ще отида до Samba Brazilian Coffee Shops, ще пия арабика и ще ям pao do queijo. И сладкото и соленото.
За обяд ще отида в 43/12 Cafe и ще видя какво са сготвили, ще пия най-хубавото кафе и ще пия истински тоник! Ще си позволя чаша вино и ще седна на масите отвънка, на тихата уличка Дръзки.
Вечерите ще си запазя за Gioia Amore Grande, където ще ям и пия най-доброто от Италия.
На среща ще поканя в Къщата на Ви и чудната им градина, а на винена дегустация ще отида в Маrceda и Wineground bottles & Beans.
Уикенда ще го отдам на разходка и брънч. Ще хапна Яйца Бенедикт в Социалната чайна, а после ще поема на дълга разходка към Le Petit Marche, за да ям джелато и да събера всичките слънчеви лъчи и наваксам за пропуснатите такива.
И накрая, но не на последно място.
Все пак ще оставя място за пица в някои от първите дни на свобода. Нямам търпение да ям в Cherrito!
Със сигурност късните вечери ще бъдат ползотворно използвани за забава, социализиране и още радост за сетивата.
Bacaro ще е моето място да ям чикети в късния час. Акомпанирани от вино. Ще възкръсна и аз с тази комбинация от хляб и вино във външна среда.
А вие къде ще отидете, като карантината приключи?